В сребърния мрак на гробищният парк двойка лунатици сухи цветя берат.
С усмихнати лица под пълната луна разпукваха леда от мъртвешка тишина.
.............................................................................
Сутринта...
Дойде чиста и бяла,
сред тишината на забравени цветя.
Шепот листите раздира,толкоз нежни,замръзнали.
В студа с душа, сгушена като гълъбица под топлите ръкави на куминните тела,
мечтая за небе обсипано със звезди ,натежали от мечти,
красиви ,бляскави .