Аз съм една от многото.
От тези с незапомнените имена.
Една от всичките.
Или от всичките една.
Опитвам да се нарисувам,
Но все не ми достигат цветове.
Опитвам се да се опиша,
Но думите изтривам с тези две ръце.
И някак ми е много трудно
Да опиша себе си сама.
Със песен или думи,но не мога,
Но какво пък от това.
Пълзях и се издигах.
Бях смела и беше ме страх.
Усмихвах се и сълзите изтривах,
Но никога не застанах на колене.
Танцувах над самотата
Присмивах и се дори.
Говорех си дори с тишината
И смях се, когато боли.
Стояла съм на ръба хиляди пъти
Чудейки се кой път ще хвана сега.
Дали със себе си да се боря
Или по- лесния път да вървя.
Но лесното бързо ме отегчава
Не обичам скучните хора или неща.
Понякога може да ми се плаче
Но винаги плача сама.
Обичам да бъда различна
Да бъда силна жена.
Да,може би съм странна,
Но никога с омърсена душа.
Може би съм прекалено рязка
Може би за някои дори зла
За други съм прекалено свита
Или наивно добра.
Да , аз съм