Nikolai Darvarov

Пр:Не искам да е така,не искам да съм там.
Където съм отгоре,а ти отдолу вечно сам.
Искам да се изправиш,да се усмихнеш да
си с мен ден след ден.Всеки ден да съм
до теб,а ти с мен(а ти до мен).Не искам
да е така повярвай ми неща стани бе човеко,
моля те недей така.Усмихни се пак отново
кажи ми някоя простотия да се посмеем 2ма с теб.

1)Отварям си очите,но някак си не виждам
сенките,който бродят.Всичките ги ненавиждам
усмихнати,доволни като птички волни.Живея
точно нямо,но всичко е една измама.Не знам
какво е майка и баща да изгубят родна душа.
Не искам и да знам повярвай ми достатъчно
боли.Поглеждайки в тез очи безмълвни,затворени
завинаги,а бяха тъй отворени,изпълнени с
надежда за живот за по-добър живот.Къде сега
си ти бе?Кажи къде се скри бе?Обикалям търся те,но
не намирам те кажи бе.Не искам твойто лице с
черна лента да стой на някоя стена,повярвай ми
неща.Поглеждам пътя в огледалото със задно
виждане и виждам всичко всичко пак се отдалечава
нещо става,образите все по-малко