Цяла вечност вървиш по една тъмна пътека. Чуваш зад себе си смеха на твоите "приятели", които дори не са забелязали, че силуетът ти изчезва в мрака.Чуваш стъпки. Стъпки на други хора, които също бавно вървят към нищото! Искаш да спреш, да се огледаш, да помислиш, но не можеш. Краката ти сами вървят, но къде отиват...Вървиш, нямаш представа колко време е изминало, но това сякаш не те интересува! Чувстваш се изморен, но не можеш да спреш! Изведнъж стигаш някъде, но къде!? -На ръба между нищото. У теб не се пробужда страх.Решаваш да седнеш да отдъхнеш преди пак да продължиш.Сядаш на ръба на бездна, тъмна безкрайна бездна, но оставаш безразличен. В далечината чуваш вой на чакали.Глутница същества, подвластни на инстинкта си, които жадуват да усетят крехката ти топла плът между острите си зъби. Въпреки това ти не се страхуваш. Та ти цял един живот си живял между хора, които са жадували това!