.. Болеше ме душата (скрито плаках!).
Потъвах в кал, но никого не цапах.
Не ядох от нахапани комати,
не носех дрехи, носени от други.
Не се обръщах. И не съжалявам.
Едно лице и име имам само.
Нормално - като всички - остарявам.
Сърцето - в рани. Но пък е голямо.
Запомнени - сърцата не умират.
А такта им единствен, уникален
себеподобните сърца намира.
Сред кал да си! Но да не бъдеш кален...

Колко е малко окото ми и колко много красота виждам...http://vbox7.com/play:33192b18