Аз съм рускиня. До мозъка на костите си. И тежко на онзи, който се опита (подчертавам - опита!) да ми каже, че руската култура не заслужава адмирациите.

Но като изключим болния ми културен (подчертавам - културен!) патриотизъм, съм едно мило рускинче, което живее много години в България, говори перфектен български език и обича да ходи на караоке. С лека ръка заменям Cacao Beach на 2 седмици в Стара планина и ставам с усмивка в 4 сутринта, за да отида на работа. Не, не съм чистачка, работя като репортер в телевизия Bulgaria on air и често имам сутрешни смени.

Какво правя в свободното си време?
Да започнем с факта, че го нямам, защото категорично и напълно безапелационно съм се посветила на най-голямата си любов - литературата. Втората ми любов - каузата "Будно гражданско общество", възпитавам чрез литературни навици, които създавам у хората, познати и не толкова. Защото само образованият човек може да си дава реална сметка какво се случва около него. Иначе (подчертавам - иначе!) отив